Ричард Рорти

Рорти е роден и израства в Ню-Йорк, в семейството на интелектуалци с леви убеждения. От малък слуша политическите дискусии, в които родителите му са въвлечени, и има възможност да чете из разнородните книги, които са в дома им. На 15 години постъпва в Чикагския университет, където започва да следва философия. Възгледите, с които е израснал, се сбъскват с консервативната нагласа, господстваща в университета. Впечатлен е от ерудицията на имигранти, които преподават там в годините след войната и особено от Лио Строс (Leo Strauss). Докторска степен получава в Йейл през 1956 г., пишейки дисертация върху „Понятието за потенциалност“. В продължение на 21 години е професор по философия в Принстънския университет, а от 1997 г. – заслужил професор в Станфорд.

През 1954 г. Рорти сключва брак с Амели Оксенберг, също университетски кадър, и от брака им се ражда сина му Джей. След развод Рорти се жени повторно и има още две деца. Почива от рак на панкреаса през 2007 г.

Скоро след излизането на „Троцки и дивите орхидеи“ в разговор с Иванка Райнова Рорти резюмира своята житейска траектория:

Философията и огледалото на природата

Излязлата през 1979 г. книга на Рорти бива приета изненадващо добре и превръща своя неизвестен автор в знаменит философ. С впечатляваща рефлексивност изложението, направено в духа на аналитичната философия, се обръща срещу самата нея като изявява множество от неизказани нейни моменти.

Случайност, ирония и солидарност

В Случайност, ирония и солидарност (1989) Рорти изоставя опитите да обясни своите теории в аналитични термини и създава алтернативна концептуална схема, където той отрича „платониците“. Тази схема е базирана на вярата, че няма разбираема истина (поне не в смисъла, в който е обичайно концептуализирана). Рорти предлага философията (заедно с изкуството, науката и т.н.) да се използват, за да ни дадат възможност да (пре)създаваме себе си, гледище, адаптирано от Ницше и към което Рорти също идентифицира автори на романи като Пруст, Набоков и Хенри Джеймс. Тази книга също така маркира неговия първи опит специално да артикулира политическото виждане, съдържащо се в неговата философия на виждането за разнообразна и разнородна общност, свързана вътре от опозицията срещу жестокостта, а не от абстрактни идеи като „справедливост“ и „общочовечност“, поддържани от разделението на публичното и частно в живота.

В тази книга Рорти за пръв път въвежда терминологията на Ироницизма, която използва, за да опише неговия подход и философия.

На 14 юни 2000 г. проф. Ричард Рорти е поканен в Новия български университет, за да произнесе академична лекция на тема „Има ли конфликт между религия и наука?“.

• Philosophy and the Mirror of Nature. Princeton: Princeton University Press, 1979.
• Consequences of Pragmatism. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1982. ISBN 978-0-8166-1063-1
• Contingency, irony, and solidarity. Cambridge: Cambridge University Press, 1989. ISBN 978-0-521-35381-6
• Philosophical Papers vols I – IV:
  • Objectivity, Relativism and Truth: Philosophical Papers I. Cambridge: Cambridge University Press, 1991. ISBN 978-0-521-35369-4
  • Essays on Heidegger and Others: Philosophical Papers II. Cambridge: Cambridge University Press, 1991. ISBN
  • Truth and Progress: Philosophical Papers III. Cambridge: Cambridge University Press, 1998. ISBN
  • Philosophy as Cultural Politics: Philosophical Papers IV. Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
• Achieving Our Country: Leftist Thought in Twentieth Century America. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1998. ISBN 978-0-674-00311-8
• Philosophy and Social Hope. New York: Penguin, 2000. ISBN
• Against Bosses, Against Oligarchies: A Conversation with Richard Rorty. Chicago: Prickly Paradigm Press, 2002. ISBN
• The Future of Religion with Gianni Vattimo, Ed. Santiago Zabala. New York: Columbia University Press, 2005. ISBN 978-0-231-13494-1
• An Ethics for Today: Finding Common Ground Between Philosophy and Religion. New York: Columbia University Press, 2005. ISBN 978-0-231-15056-9
• What's the Use of Truth with Pascal Engel, transl. by William McCuaig, New York: Columbia University Press, 2007 ISBN 978-0-231-14014-0
• On Philosophy and Philosophers: Unpublished papers 1960-2000, Ed. by W. P. Małecki and Chris Vopa, CUPress 2020 ISBN 978-1-108-48845-7
• Pragmatism as Anti-Authoritarianism, 2021 (ed. E. Mendieta, foreword by Robert B. Brandom), Harvard UP, ISBN 978-0-674-24891-5

Съставителство

• The Linguistic Turn, Essays in Philosophical Method, (1967), ed. by Richard M. Rorty, University of Chicago press, 1992, ISBN 978-0-226-72569-7 (an introduction and two retrospective essays)
• Philosophy in History. ed. by R. Rorty, J. B. Schneewind and Quentin Skinner, Cambridge: Cambridge University Press, 1985, (an essay by R. Rorty, Historiography of philosphy, pp. 29 – 76)

На български

• (в съавторство с Джонатан Калър, Катрин Брук-Роуз и Умберто Еко) Интерпретация и свръхинтерпретация, София: Наука и изкуство, 1993
• Случайност, ирония и солидарност, София: Критика и хуманизъм, 1998 (ISBN 954-587-032-X)
• Философията и огледалото на природата, София: Наука и изкуство, 1998 (ISBN 954-02-0233-7)
• Да постигнем нашата страна, София: Дружество Гражданин, 2003, 208 с. (ISBN 954896631Х)
• Бъдещето на религията, в съавторство с Джани Ватимо, София: Критика и хуманизъм, 2005 (ISBN 954-587-114-8)

• Ричард Рорти, „Демокрация и философия“ Архив на оригинала от 2012-07-10 в Wayback Machine., „Либерален преглед“, 22 юли 2007 г.
• Ричард Рорти, „Европа е надеждата на Америка“, в. „Култура“, бр.18 (2179), 11 май 2001 г.
• Юрген Хабермас, Философията като наставник и интерпретатор, сп. Философска мисъл, 2 (1989) 93
• Петер Бергман, Теодор Мюнц, Франтишек Новосад, Пол Патън, Ричард Рорти, Ян Сокол, Лесли Пол Тиле, „Какво е значението на Ницше за съвременните философи?“ Архив на оригинала от 2013-06-15 в Wayback Machine., сп. „Eurozine“, 25 юни 2008 г. (първа публикация – сп. „Критика и хуманизъм“, 25 (2008)