Лето (на старогръцки: Λητώ) в древногръцката митология е дъщеря на титаните Койос и Феба (Луна) и сестра на Астерия (Звезда). В древноримската митология еквивалентът на Лето е богинята Латона – майката от Юпитер на боговете близнаци Аполон и Диана (отъждествявана с гръцката Артемида).
Лето е представена като мила и кротка жена и майка. Тя е олицетворение на майчинската любов, предаността към децата си и самоотвержеността за защитата им. По всяка вероятност култът към нея е с малоазиатски произход и името ѝ има малоазиатски корени – от lada – майка, жена.
Легенди за Лето
Разбирайки, че Лето е бременна от мъжа ѝ Зевс, ревнивата Хера побеснява. Забранява на Лето да роди на континент, на остров в морето или на което и да е друго място под Слънцето. Опасявайки се от гнева на ѝ, никой не иска да приюти Лето. След дълго скитане, тя намири Делос – плаващ остров, който не е нито континент, нито остров. Лето обещава богатство и слава на острова, което ще дойде от поклонниците на бога, който тя ще роди. Островът е заобиколен от делфини. В знак на признателност по-късно този остров се закрепва и е покровителстван от Аполон, а жителите му изграждат голямо светилище.
Забележително е, че Лето ражда първо Артемида, по-голямата от близнаците, обаче Хера умишлено задържала дъщеря си, богинята на раждането Илифия, за да попречи на Лето да роди Аполон. За раждането му Лето се мъчи девет дни и нощи според Омир, а около нея стоят богините Темида, Рея, Диона и други; Артемида също помага той да се появи на бял свят. Според друга версия Артемида се родила един ден по-рано от Аполон на остров и после е помогнала на майка си да прекоси морето, за да стигне до Делос, където се родил брат ѝ.
Лето, Артемида и Аполон са винаги единни в действията си и често се опълчват на боговете от старото поколение. Заедно помагат на троянците по време на Троянската война. Децата обожават майка си и отмъщават на всеки, който я оскърби, например – Питон/Делфиний, който се опитва да я изнасили (убит и поставен под Делфийския оракул), докато е бременна с тях и царица Ниоба, дъщеря на цар Тантал, която се хвали със своето превъзходство над богинята, състоящо се в по-многобройното ѝ потомство (с избиването, както на младежите, така и на девойките, евентуално с изключение на по един човек от пол, след което майка им също загива, по една от версиите – хвърляйки се в покрусата си от скала).
