Гръ̀цката а̀збука (на гръцки: Ελληνικό αλφάβητο) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна Гърция (новогръцки), така и за старогръцкия език през Античността.
Това е най-старата азбука, която се използва и до днес. В Древна Гърция гръцките букви са били използвани също за означаване на цифри, подобно на римските цифри. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в науката като математически символи и имена на звезди.
Гръцката азбука произлиза от тракийската азбука и няма общо с линеар Б и кипърското писмо – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в Европа и Близкия изток, включително латинската азбука.
Основни гръцки букви


Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с Международната фонетична азбука (IPA).
Класическото произношение е реконструирано от атическия диалект в края на V век и началото на IV век пр.н.е. Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти.
Подредбата на буквите следва финикийската и еврейската азбука.
| Буква | Съответстваща финикийска буква |
Наименование | Латинизиране1 | Произношение | Числена стойност | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Български | Древно- гръцки |
Средно- вековен гръцки |
Съвременен гръцки |
Древногръцки | Съвременен гръцки |
Класически древногръцки |
Съвременен гръцки |
Български букви | |||
| Α α | Алеф | Алфа | ἄλφα | άλφα | a | а | 1 | ||||
| Β β ϐ | Бет | Бета | βῆτα | βήτα | b | v | в | 2 | |||
| Γ γ | Гимел | Гама | γάμμα | γάμ(μ)α | g | g | г | 3 | |||
| Δ δ | Далет | Делта | δέλτα | δέλτα | d | d | д | 4 | |||
| Ε ε ϵ | Хе | Епсилон | εἶ | ἒ ψιλόν | έψιλον | e | е | 5 | |||
| Ζ ζ | Зайин | Зета | ζῆτα | ζήτα | z | (?) | з | 7 | |||
| Η η | Хет | Ета | ἦτα | ήτα | e, ē | ī | и | 8 | |||
| Θ θ ϑ | Тета | Тета | θῆτα | θήτα | th | - | 9 | ||||
| Ι ι ϊ | Йод | Йота | ἰῶτα | (γ)ιώτα | i | і | 10 | ||||
| Κ κ ϰ | Каф | Капа | κάππα | κάπ(π)α | k | к | 20 | ||||
| Λ λ | Ламед | Ламбда | λάβδα | λάμβδα | λάμ(β)δα | l | л | 30 | |||
| Μ μ | Мем | Мю | μῦ | μι/μυ | m | м | 40 | ||||
| Ν ν | Нун | Ню | νῦ | νι/νυ | n | н | 50 | ||||
| Ξ ξ | Самек | Кси | ξεῖ | ξῖ | ξι | x | x, ks | кс | 60 | ||
| Ο ο | Айин | Омикрон | οὖ | ὂ μικρόν | όμικρον | o | о | 70 | |||
| Π π ϖ | Пе | Пи | πεῖ | πῖ | πι | p | п | 80 | |||
| Ρ ρ ϱ | Реш | Ро | ῥῶ | ρω | r, rh | r | , | р | 100 | ||
| Σ σ ς | Шин | Сигма | σῖγμα | σίγμα | s | с | 200 | ||||
| Τ τ | Тав | Тав | ταῦ | ταυ | t | т | 300 | ||||
| Υ υ ϋ | Вав | Ипсилон | ὖ | ὖ ψιλόν | ύψιλον | u, y | y, v, f | й | 400 | ||
| Φ φ ϕ | неясен произход (виж текста) |
Фи | φεῖ | φῖ | φι | ph | f | ф | 500 | ||
| Χ χ | Хи | χεῖ | χῖ | χι | ch | ch, kh | х | 600 | |||
| Ψ ψ | Пси | ψεῖ | ψῖ | ψι | ps | пс | 700 | ||||
| Ω ω | Айин | Омега | ὦ | ὦ μέγα | ωμέγα | o, ō | o | о | 800 | ||
Двойни гласни
Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така:
αι → е
ει → и
οι → и
ου → у
υι → и
Двойни съгласни
γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“)
γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“)
μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход)
ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход)
τζ → Като „ДЗ“
τσ → Като стандартно „Ц“
γх → Като „НХ“
Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една.
Гръцката азбука е възникнала като модификация на тракийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като латинската. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф.
Остарели букви
Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа.
| Буква | Съответстващата финикийска буква |
Наме | Латинизиране | Произношение | Числена стойност | |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Български | Гръцки (политоничен) | |||||
| Ϝ ϝ | Вав | Дигама | δίγαμμα | w | 6 | |
| Ϻ ϻ | Тцаде (позиция) Шин (име) |
Сан | σάν | s | ||
| Ϙ ϙ Ϟ ϟ (алтернативна) |
Коуф | Копа | κόππα | q | пред /u/, /o/ | 90 |
| Ϡ ϡ | Неясен произход, най-вероятно Тцаде |
Сампи | σαμπῖ | ss | неясно точно произношение; предложения:,, |
900 |
- Дигама изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част.
- Сампи (наричана и дисигма) отбелязва удвоен африкат, който впоследствие се развива в -σσ-(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (ц). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (като пи).
Външни препратки
- ((en)) Примери за гръцки ръкописни букви
- ((en)) Обширно изследване върху това как се чете гръцкиАрхив на оригинала от 2015-11-04 в Wayback Machine.
- ((en)) Често задавани въпроси за гръцкия
- ((en)) Изписване на гръцките букви и числа на компютъра
- ((el)) Безплатни гръцки шрифтове Архив на оригинала от 2018-01-20 в Wayback Machine.
